Циганите

Названието „цигани“, ползвано в различни европейски езици, може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани), което означава 'недосегаеми', от α- (не-) + θιγγάνω (докосвам). Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните. Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между циганския закон относно не-циганите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго. Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в. Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието на част от циганите, което означава хора (в противовес на гаджé, всички нецигани). Думата, на хинди - रोमा "рома", вероятно идва от санскритското "дом(б)а", което означава "музикант от ниската каста". Друго разпространено название в Република Македония е гюпци или егюпи, (на гръцки γύφτος хиптос) което идва от погрешната представа, че циганите произхождат от Египет. Това е коренът на думата и в много европейски езици. Среща се и формата арапи (от Арабия). [Според Речника на чуждите думи в българския език,Наука и изкуство, София, 2003г: Ром означава Циганин (названието е прието от представители на този етнос на първия им конгрес през 1971г)] Те са етническа общност, вероятно произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, живееща днес в целия свят, най-вече в Европа. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия. Говорят цигански език (романо чхиб), най-близко свързан с езиците панджаби и потохари. На цигански думата ром означава "мъж, съпруг" и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите. Освен цигани в България живеят и някои групи като лударите (познати в Европа като бояж), склонни да се идентифицират като „румънски цигани“, но не и като цигани, тъй като не говорят цигански. По същия начин стои въпросът с някои българоезични и турскоезични групи и затова някои учени (Томова, Пампоров) приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности. Цигански девойки от Испания, 1917 г. Популярният през 60-те и 70-те години на 20 век в България цигански поет Усин Керим започва едно от най-известните си стихотворения така: „Циганин съм. Детството ми босо/ прошумя с катун под нощи хладни./ Ала нож във джоба аз не нося/ и не дебна кон да ти открадна!“. Според етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов названието цигани е по-широко, отколкото роми, като го използват в академичната литература, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.