За езика на циганите - Романес

Романи, романес, цигански или ромски език е майчин език на циганите и е част от групата индоарийски езици. Езикът няма единна стандартизирана (книжовна) версия. Многобройните му диалекти са повлияни от преобладаващите езици на страните, в които се говорят. До голяма степен диалектите са взаиморазбираеми, особено тези от една и съща диалектна група.

Класификация

Разновидностите на циганския език могат да се класифицират по различни начини. Езиковедът Ярон Матрас различава балкански диалекти от първи тип (на Балканите, както и в Крим, Иран и Азербайджан), балкански диалекти от втори тип, или типа zis (в източната част на Балканите), южни влашки диалекти, северни влашки диалекти, южноцентрални диалекти (главно в Унгария и Австрия), северноцентрални диалекти (най-вече Словакия и Чехия), северозападни диалекти (диалектите на синтите в Германия и Франция, както и на финландските цигани) и североизточни диалекти (Полша, прибалтийските страни и Русия). Иберските и повечето британски диалекти са отмрели и съществуват само като жаргонни разновидности на преобладаващите езици с цигански думи, но явно са били по-подобни на северозападните такива. Специфични са и словенските и южноиталианските разновидности. Лингвистичният сайт Ethnologue го разделя на влашки (първоначално в Румъния, но сега разпространен на много места извън нея), балкански (на Балканите южно от Румъния), карпатски (най-вече в Словакия и Чехия), балтийски (в Русия, Полша и балтийския регион), синтски (в Германия и Франция), финландски и уелски. Според Ярон Матрас, диалектите в югоизточна Европа (балкански и влашки) са в общи линии взаимно разбираеми, както и диалектите в централна Европа (карпатски) и тези в североизточна Европа (полски, балтийски и руски). По-специфични и недостъпни за външни хора са тези в Германия и Франция (синтски), във Финландия и в южна Италия. В България преобладават балканските диалекти от първи тип (например софийският ерлийски), а също широко разпространени са и тези от втори тип (например сливенският дръндарски). На места се срещат и южни влашки диалекти. В международен план на много места в централна и северна Европа има значителни общности, говорещи северния влашки диалект на калдерашите, тъй като тяхната миграция през последните два века го е разпространила далеч извън традиционното им местоживеене в Румъния. Затова калдерашкият и въобще северните влашки диалекти сравнително често се използват от международните ромски организации. Носителите на тези диалекти обаче са далеч по-малобройни в България.

История

Не е ясно кога точно циганите са напуснали Индия, но езиковите факти сочат, че те са прекарали известно време на персийска и изобщо иранска територия. Съдейки по липсата на арабски заемки от този период в циганския, това трябва да е станало преди арабското завоевание и ислямизацията на Иран около 7-ми век. Има данни, че е имало контакт и с арменския език, който се е простирал по-далеч на юг от Кавказ, от колкото в днешно време. От около 11-ти век са първите съобщения за цигани във Византийската империя. Там циганите прекарват дълъг период, като циганският език е значително повлиян от говоримия средновековен гръцки на Византия (вероятно в малоазийската част). Отново, отсъствието на тюркски и арабски заемки от този период говори, че циганите са се разселили извън империята преди падането й под османска власт. Към 14-ти век източниците показват, че циганите вече са се разселили от Византия из останалата част от югоизточна Европа, като при това те възприемат и много славянски заемки. Това е последният период, чието въздействие се набюдава във всички засвидетелствани цигански диалекти. При по-нататъшното разселване на циганите различните диалекти вече поотделно биват повлияни от езиците на съответните страни, в които се говорят (например влашките диалекти са повлияни от румънския; циганите, останали на Балканите след османското завоевание, възприемат много турско-арабски заемки - често заедно с приемането на исляма - но това не важи за онези групи, които са напуснали тези територии преди завоеванието). До 15-ти век цигани достигат централна Европа, а към 16-ти те вече са достигнали Скандинавия и Шотландия. Както и другите индоарийски езици, в развитието си циганският силно редуцира старата падежна система на староиндийския (санскрит). Също подобно на много индоарийски езици, той развива вторични падежни наставки от послелози, които се добавят към старите падежни форми. Обичайно за индоиранските езици развитие се вижда и във факта, че староиндийската синтетична форма за минало време е заменена от перифрастична конструкция с минало страдателно причастие; на свой ред и тази конструкция е станала вторично синтетична. От друга страна, в други отношения циганският се развива по необичаен за своята група начин поради влиянието на езиците, с които контактува извън Индия. В частност, вместо типичните за индоарийските езици послелози той е развил предлози, които произхождат от наречия за място; словоредът му е SVO (Подлог-Глагол-Допълнение), докато в Индия преобладава SOV (Подлог-Допълнение-Глагол); той притежава определителен член, което също е необичайно за индоарийските езици; вместо очаквания инфинитив използва подчинителна конструкция. Много от тези особености вероятно се дължат на влиянието на народния гръцки език (макар че употребата на предлози и словоредът могат да са резултат и от по-ранно иранско влияние) и характеризират циганския език като член на Балканския езиков съюз.

Фонетика

Гласните в СЕ са a, e, i, o, u, ǎ. Произнасят се като на български, като ǎ отговаря на бълг. “ъ” и се среща главно в заемки от български и турски. В СЕ няма редукция в неударени срички като в български. Съгласните в циганския език са по-многобройни, като системата се отличава с наличието на ред беззвучни придихателни преградни и преградно-проходни съгласни, които могат да се наподобят на български като “кх”, “тх”, “пх” и “чх”. Преградните съгласни биват заднонебни (k, kh, g), зъбновенечни (t, th, d) и устнени (p, ph, b). Преградно-проходните биват преднонебно-венечни (č, čh, dž) и зъбновенечни (c); те се изговарят приблизително като бълг. “ч”, “чх”, “дж” и “ц”. В СЕ čh понякога звучи като “чш” вместо “чх”. “ž” (бълг. “ж”) се среща само в заемки, а някои носители на СЕ го изговарят и вместо “дж”. Проходни шумни са съгласните x (заднонебна като бълг. “х”), š (преднонебно-венечна като бълг. “ш”), s, z, и v. Освен това в заемки се среща и f, а в някои думи се изговаря съгласната h (гласилкова като английското h). От сонорните съгласни носови са n и m, преднонебно е j (като бълг. “й”) а плавни са r и l. Типично за циганския език е ретрофлексното ř (“р” изговорено с връх на езика извит към твърдото небце), което обаче проявява тенденция да съвпада с обикновеното r и в СЕ е запазено само в няколко думи. В други цигански диалекти ř е заменено с двойно r или с мъжечно (“френско”) r. За СЕ типично фонологично явление е “смекчаването” на съчетанията *tj и *dj до kj и gj. Ударението в думите от изконен произход в циганския език най-често пада на последната сричка. Някои окончания обаче не взимат ударение, така че то пада върху сричката преди тях: такива са наставките на косвените падежи (напр. -tar) и окончанието за минало несвършено време -as. Срещат се и наставки, които винаги носят ударение (-in- в глаголи в СЕ) или пък карат ударението да пада върху първата сричка (-iba в съществителни в СЕ). В повелително наклонение в СЕ ударението е върху първата сричка. Заемките запазват ударението, което имат в езика-източник.

Граматика

Циганският език различава мъжки и женски граматически род, като неодушевени предмети могат да принадлежат и към двата рода.[12] Съществителните имена от изконен произход обикновено окончават на -o или на съгласна, ако са от мъжки род, а на -i или на съгласна, ако са от женски род. В множествено число съществителните от мъжки род, окончаващи на -o, го заменят с окончанието -e, тези окончаващи на съгласна получават окончанието -a, а тези от женски род - окончанието -(j)a. Например: čhavo «[циганско] момче» (м.р., ед.ч.) - čhave (мн.ч.), manuš “човек” (м.р., ед.ч.) - manuša (мн.ч.); buti “работа” (ж.р. ед.ч.) - bukja (мн.ч.), phen “сестра” (ж.р. ед.ч.) - phenja (мн.ч.). Заемките могат да завършват на много различни окончания като например в мъжки род -os (мн.ч. на -ovja), -i (мн.ч. на -ja), -is/es/as (мн.ч. на -ides/edes/ades), а в женски род -a (мн.ч. на -es). Циганският език различава ред падежи, които могат да се разделят на основни (по-стари) и производни (по-нови). Основните падежи са именителен (изразяващ подлог), винителен (изразяващ пряко допълнение, макар и всъщност произхождащ от староиндийския родителен падеж) и звателен (изразяващ обръщение). Когато неодушевен предмет е пряко допълнение, вместо формата за винителен падеж се използва тази за именителен. Окончанията на именителния падеж вече бяха споменати. Окончанието на звателния падеж за изконни думи от мъжки род е -ea/-a, за женски род -e, а за множествено число -(a)len (последното n в това окончание отсъства в някои други цигански говори). В заемки отчасти се използват формите от езиците-източници, отчасти изконни окончания. Окончанията на винителния падеж в изконни думи са -es за мъжки род, -(j)a за женски род и -en за множествено число. В заемки формите са малко по-различни: например за съществителни на -os (мн.ч. на -(ov)ja, с допълнителната морфема -ov- в случай на едносричен корен) - -os (мн.ч. на -oven, с допълнителната морфема -ov- в случай на многосричен корен); за съществителни на -is (мн.ч. на -ides) - -is (мн.ч. на -idonen); за съществителни на -i (мн.ч. на -ja) - -(j)es (мн.ч. на -(j)en); за съществителни на -a (мн.ч. на -es) - -a (мн.ч. на -en), и т.н.. Производните падежи са дателен (изразяващ посока, адресат, предназначение, тема и др.), местен (изразяващ място), отложителен (изразяващ посоката, от която нещо се отдалечава или произтича), творителен (изразяващ съвместност или средство) и родителен (изразяващ притежание или друга близка връзка). Те се образуват, като окончанията им се добавят към формата на съществителното за винителен падеж; при това след съгласната n беззвучните преградни съгласни се озвучават, а проходното s преминава в c. Така окончанията са както следва: д.п. -ke (ед.ч.) / -ge (мн.ч.), м.п. -te (ед.ч.) / -de (мн.ч.), отл.п. -tar (ед.ч.) / -dar (мн.ч.), тв.п. -sa (ед.ч.) / -ca (мн.ч.), р.п. -kor/ker- (ед.ч.) / -gor/ger- (мн.ч.). След окончанието за родителен падеж се добавят обичайните за прилагателни именни окончания -o (м.р.), -i (ж.р.) и -e (мн.ч.), като гласната се определя от именното окончание: -koro, но -keri и -kere. В други цигански диалекти отсъства елементът -or-, така че окончанията са само -ko, -ki, -ke. Формите за родителен падеж могат да се разглеждат като притежателни прилагателни (ср. бълг. “Ивановата нива” вместо “нивата на Иван” и т.н.).